За “зависимостите” 1

От доста време се каня да споделя малко за моето пътуване през това, което наричаме “зависимости”, а именно алкохол, цигари и т.н.

Ще започна с това, че без значение какво е името усещанията са много сходни – било то за горене на някакви боклуци и дишането им или приемане на различни видове отрови в големи количества.

Въпреки, че съм пушил приблизително 20 години винаги съм се стремял да не пуша и особено последните 1-2 години преди да спра да пуша изследвах почти всяка изпушена цигара. Целия процес – какво ме подтиква да го правя, какво усещане ми дава, какво оставя след себе си. И до голяма степен не се поддавах без да мисля на всеки порив да запаля цигара. Неведнъж съм спирал да пуша за по седмица, много много пъти за по няколко дни, но така и не успявах да издържа повече.

Никога не съм бил от хората, за които цигарата е нещо жизнено важно – напротив бях наясно че е нещо абсолютно ненужно. Исках причина, просто ми трябваше причина да спра да пуша и да махна това от живота си. И я получих – инцидент след, който докторите ми казаха, че е по-добре да не пуша. За учудване на всички отговорих, че само това ми е трябвало за да спра да го правя. Дори се радвах, че така се е случило. Все пак съм много благодарен на тези отгоре, че останах жив и невредим след случилото се и имах възможността да продължа. За мен това рзбира се беше повратен момент, но и възможност да започна начисто. Естествено не съм си и помислял за цигара докато се възстановявах и болката започна да отшумява и да мога да спя, т.е. около 20 -30дни след случката.

Естествено след това вече започнаха да се пявяват моменти и спомени за навик, който е бил поддържан около 20 години. Понякога в определена ситуация, понякога и ей така от нищо просто се сещах че ми се пуши. Но всъщност вече беше минал един месец и бях наясно, че ако издържа първите 2-3 месеца след това вече няма да има какво да ме провокира. В същото време обаче един ден бях вкъщи в дневната, когато баща ми си запали цигара и за пръв път усетих силен химически аромат. Беше мирис по-скоро на горяща пластмаса, отколкото на някакво изсушено растение. Тогава направих разликата, усетих какъв боклук е това всъщност и това буквално ме отврати. Въпреки, че на повечето хора не им се вярваше, аз наистина не исках да пуша. Напротив виждах все повече и повече хубавите страни на това да не пушиш и все повече се радвах на живота без цигари. Беше страхотно. Да усетиш свободата, да бъдеш истински, да бъдеш себе си, да бъдеш какъвто е естествено да бъдеш. Да осъзнаеш, че нямаш абсолютно никаква необходимост и че това е нещо, което не е в природата.

Разбира се имаше и моменти в които стария навик се обаждаше много силно, най-вече след употреба на по-голямо количество алкохол и се опитваше да си осигури място, но неуспешно. Първия път в който това се случи бях вече подвластен на желанието. Имаше някакъв повод и пуретки, които ги гледах гледах, мирисах и си мислех вече, че са нещо много приятно. Предадох се на желанието и си казах майнат му ще си запаля една да си дръпна. Така и направих, но за мое учудване след като си дръпнах и тръгнах да глътна дима камък ми заседна в гърлото и неможах. Бях едновременно изненадан, отвратен, удовлетворен и щастлив. С този случай с това ми мина мерака. Оттам насетне вече в други такива ситуации след като вече съм се нальокал и съм се присетил за цигарите просто си дръпвах от някоя цигара без да гълтам, усещах гнусотията и ми минаваше мерака.

Тогава осъзнах, че всъщност не искам да пуша, искам да усетя нещо, някакво състояние, което е свързано с пушенето или някога е предизвикало приятно чувство и така е запаметено. Т.е. това, което искам е просто илюзия, не е реално, не е истинско.  И смятам, че това е което кара всички, които са подвластни на подобни навици да са такива. Друго нещо много важно, което беше като прозрение за мен е че щастието не се налива отвън, то се произвежда от нас и вътре в нас. Не че и на мен не ми се иска да се влее отвън, но просто не става. Отчаяни опити са да се почувстваме добре макар и за малко пушейки или пиейки или друсайки се с нещо друго.

Така постепенно забравих изобщо за цигарите. Скоро ще станат две години. На моменти се чудех защо изобщо съм го правил, а вече от много отдавна изобщо не се сещам че съм пушил. Гледам хората, които пушат и ми е малко мъчно за тях особено за онези, които въобще не се замислят. Няма да говоря за плюсове и минуси и т.н. При мен имаше събитие, което беше начало и край на много неща. При много хора причината за осъзнаване може да е съвсем различна. Аз също така имах и възмжност да се откъсна от средата и от дразнители, което поне при мен беше от ключово значение за изтриването на този странен навик. Навик, който всеки е придобил измъчвайки тялото си, което е крещяло да не го прави. Но тук отново идва средата и в името на средата хората се самонаказват без да го осъзнават.

Друг път ще продължа защото вече е късно и ми се спи.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.