#запървипът Витоша 100

Идеята за участие в обиколката на Витоша или “Витоша 100км” с колело се появи пролетта на 2016г. Тогава започнах да карам колело по-активно и започнах да се интересувам от събитието. Не казвам състезание, защото идеята беше участие и завършване без значение от мястото. За щастие се радвам, че прецених, че подготовката ми не е достатъчна и го отложих за следващата година. През това време навъртях още доста километри, включително и едно новогодишно каране на 1-ви Януари на -15 градуса до Тихия кът. Също така смених две колела, различни части и експериментирах с различни маршрути. Разглеждах подробности за трасето и преценявах етапите – колко време и усилия ще са нужни за да завърша успешно. След като към края на м. Април направих две карания до м. Златните мостове увереността ми и самочувствието се повишиха значително, обмислих сериозно участието си на Витоша 100км и в средата на м.Май се регистрирах. Реално се колебаех почти до последния момент, докато няколко дни преди старта моя приятелка не ме попита “Какво искаш за рождения ден? Избери си нещо, което да не е за отбиване на номер”, а аз отговорих “Ами добре тогава искам номерче за Витоша 100км”. Честно казано това е един от най-готините подаръци, които съм получавал за рождения си ден:)

Така започна подготовката. За няколкото дни преди старта направих хранителен режим или по-точно в менюто три дни присъстваха доста повече бавни (и не чак толкова) въглехидрати, за сметка на протеини и мазнини. Стигнах до 400-500гр въглехидрати на ден, което си беше кажи речи тъпчене с всякакви варива. Това, което прочетох за боба, че може да дразни стомаха заради фибрите се оказа вярно. Просто досега не бях ял по-големи количества и не бях усещал ефекта. Като се сетя за боб още ми става гадно. От различни източници заключих, че най-добре да не се правят никакви тренировки три дни преди старта и максимална почивка. С малко закъснение 1-2 дни преди старта започнах и подготовката за това, какво ще взема с мен. По съвет на един познат се спрях на една марка гелчета и сашета със въглехидрати, соли и магнезий. Не искам да правя реклама, но останах много доволен – гелчетата особено се усещаха перфектно. Освен тях се заредих с 1кг Малтодекстрин и 200гр глюкоза.

Направих пакетчета с микс по 20гр от двете и 20гр от един изотоник на прах, който ползвам отпреди това. Излезнаха 10 дози по 55-60гр в пликчета с гумен цип – 5 за мене и 5 за един приятел. От мойте 5 взех 3, като си мислех че са за всеки случай, защото имам 4 маркови гелчета (75гр) и 4 сашета (70гр). Впоследствие се оказа, че замалко да не стигнат.

Колелото беше сервизирано, гумите напомпани предна/задна съответно на 2.8/3.2 атмосфери, ребаунда и налягането на вилката регулирани, верига и скорости смазани, спирачки проверени.

Относно течностите вечерта преди старта приготвих бутилка 750мл спортна напитка, която половината изпих веднага след ставане. Като казах ставане стратегията беше хубаво наспиване предишните вечери, защото както се и очакваше нямаше нито много време, нито възможност за много сън. Заспал съм към 1 след два часа въртене и в 4:30 трябваше да ставам. Освен тази бутилка заредих и кемълбега на раницата с 1л изотоник. Така в раницата имах 1л готова течност, 4 сашета, 4 гелчета, 3 пакета смес собствено производство, 2 филийки пълнозърнест хляб, 1 празна спортна бутилка за миксиране, 2 резервни гуми, помпа, тулче, 2 пакетчета носни кърпи и някакви лепенки.

С около 5 минути закъснение към 5:20ч пристигнах на мястото на срещата с един приятел. Потеглихме към резиденция Бояна и докато стигнем около нас вече имаше доста хора, които се включваха отвсякъде по пътя. Ориентираме се в обстановката, направихме едно кръгче, видяхме се с разни познати и се заредихме в група “8-10 часа”. Надявах се не само да завърша, но и да вляза в 10-те часа.

Старт в 6:00. Тръгнахме с навалицата, беше жестоко! Движехме се спокойно, тези които бяха по-бързи се придвижваха напред в тълпата, други пък ние задминавахме. Понеже ми се спеше и не се бях разсънил още участъка до Тихия кът съм го взел на автопилот. Там отбих замалко, че се бях налял добре с течности и трябваше да пусна една вода. Следваше спускането към с.Владая – участък, който бях минавал веднъж зимата пеш. Лятото представляваше чакълеста пътека осеяна с канали с остри напречни ръбове, убийци на гуми. Направо се изненадах колко човека отбиха да сменят гуми – много коварно. Оттам нататък вниманието ми беше основно върху това къде карам за да не сцепя и аз гума. Просто ми беше напрегнато и не исках да се бавя с подобни неща, защото това значеше 20-30мин след които трябваше да продължа все едно тръгвам наново. За щастие не успях да спукам гума нито веднъж – внимавах доста и разчитах и на по-високото налягане в гумите. Високото налягане беше основно за да ми е по-лесно на изкачванията, но и за неравностите беше плюс – по-трудно може да се прищипе гума. Общо взето не бих го заменил с по-ниско заради по-добро сцепление – не виждам смисъл… Според мен е оптимално за подобно каране.

На пункта на Владая (мисля към 7:30 е било) забърках едно саше и заредих кемълбега с 1л течност. Малко след това отворих първото гелче и хапнах малко повече от половината да заредя за баира, който следваше. Минахме стръмната част и започна single track-а към Кладница. Монотонно темпо в продължение на около час, почти без изпреварвания заради ширината на пътеката.

На пункта на Кладница бях мисля към 9ч. Хапнах няколко фурми, доядох си гелчето, заредих кемълбега с второто саше в 1л вода и продължих. Следваше приятно каране по асфалт, което премина към яки коловози и калища. Добре че не валя, че щеше да е още по-тегаво. Лека по лека дойде и края на яз. Студена – една от най-красивите гледки през цялата обиколка.

На пункт Студена минах транзит към 10ч и продължих към с. Боснек. Само асфалт и малко почивка с каране по гладка и равна настилка. На излизане от Боснек започва плавно и приятно баира към Чуйпетльово. Бях със смесени чувства защото знаех, че е дълъг 10км и е само изкачване, но пък ми казваха че не е тегав. Просто е прав и монотонен. Досега можех само да гадая какво е всъщност, но се оказа че не е толкова труден. Общо взето за около час го взех. Към края става по-стръмно, но пък е края. Може би 2км преди пункта на Чуйпетльово двете филийки пълнозърнест хляб се оказаха мнооого полезни. Все пак не бях приемал твърда храна от предишната вечер и някакси ми дойдоха тамън навреме. В крайна сметка не беше толкова тегаво. Гладко хубаво шосе с лек наклон през голямата си част. Даже бих казал, че ми хареса. Пуст планински път сред хълмове и дървета.

На Чуйпетльово бях точно в 11:05ч. Забърках 3-тото саше в 1л вода и заредих кемълбега. Не ядох нищо, но си взех едно сандвиче с кашкавал за резерва и продължих.

 

To be continued…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.