Маски и други

Колкото повече минава времето, толкова повече се удивлявам от разнообразието и многото различни съдби на хората. Всеки върви по своята пътека и никому не е лесно. За едни тегло е самото тегло на тялото им. За други са парите. За трети е любовта… или самотата по-точно. И всеки търси спасение и лек за душата си. Почти всички съзнателно или не се опитват да скрият болката си пред другите. Или бягат от нея и се опитват да я скрият от себе си. Всички в зряла възраст натрупват много нечистота в душата си. Едни малко повече най-често в името на материалното, други просто попиват от мръсотията около тях. Практически замърсяването е неизбежно. Просто в такъв свят живеем или по-скоро малко хора обръщат внимание на истински важните за нас неща.

Най-лесно е да се скрием зад суетата. Или по-точно да се опитаме да замажем същността с фасадата. Има много възможности за това. Въпреки че изначално сме равни една по-висока длъжност или по-висока позиция в обществото автоматично ни дава измамно чувство за по-голяма стойност. За съжаление колкото по-висока позиция заемаме, толкова по-големи компромиси трябва да правим и толкова повече несправедливост трябва да преглъщаме. Т.е. измамното спокойствие че имаме по-голяма стойност всъщност задържа много повече мръсотия в нас. Друг лесен начин е да се барикадираме зад парите. Те са най-големия проблем на обществото, но и най-голямо убежище. С пари можем да демонстрираме власт. Или сила. Можем да се поставим отново над околните. Или да се опитаме поне. Но това е само замазване на същността. Циментиране на цялата слабост отвътре. И колкото повече се замазва тази същност толкова по-малко въздух има душата ни.

Ако целта ни е да блестим отвън, то отвътре ще гнием. И колкото повече се стараем да блестим отвън, толкова повече се разваляме отвътре. Това не значи разбира се да се занемарим, но много зависи дали външността е приоритет за нас. Защото ако външността е най-важна то значи отвътре няма нищо. Нула. Нито дух, нито интелект, нито сърце дори. Просто куха обвивка. Докато хората трябва да бъдат ориентирани и към това да помагат на другите и да се интересуват от другите, но не с цел показност разбира се.

А може би и културата на Българите е доста анормална. Ние сме по-скоро враждебно настроени един към друг, отколкото да си помагаме. И не е проблема нито в комунистическия строй, нито в днешния див капитализъм. Не, проблема е доста по-дълбоко вкоренен в психологията на Българина и гена на егоизъм и лицемерие се предава успешно през поколенията. Шопи, габровци, бай Ганьовци и тем подобни са съществували преди, съществуват и днес. Та поне половината от произведенията на най-известните ни автори изразяват иронията към собствения ни народ. Усмиват тесногръдието, дребнавостта, завистта и хитрината на Българина.

Има разбира се и положителни страни – все повече хора обръщат внимание на храненето си например. Защото ние сме това, което ядем. Все повече навлиза този начин на живот, в който целта ти не е да доминираш, а да съжителстваш с грижа за околните и природата. За жалост това е предимно в столицата. В останалата част от страната, особено в по-малките населени места доминира чалга културата, която насажда нисък морал и липса на ценности. Искрено се надявам тези промени, които настъпват за човечествето да претопят цялата пошлост и простотия.

P&L

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.