Малко за Любовта

Любовта е като въженцето, което завърта пумпала. Идва и ни обгръща като сатенен шал. Стяга се, така че да няма никакво приплъзване. Завърта ни и ни изхвърля да си търсим мястото върху плоската и пуста повърхност. Разбира се, колкото е по-голяма силата на завъртане, толкова повече е времето, докато въртенето спре. И успокоим движението си в пространството.

Когато сме отворени към това завъртане ще го приемем и ще останем с добри чувства към тази сила, когато ни пусне.

Но има може би една много подходяща за нас сила на завъртане, при която се получава унисон. Перпето мобиле. Ние даваме енергия на силата, но и тя на нас. Така може да задържим въртенето докато една от страните не се пусне. Или докато не се разтвори в следващото ниво.

И всичко е едно – и ние и силата, която ни върти всъщност сме едно цяло. Малко трудно е за разбиране и далечно може би в нашето ограничено измерение.

Peace & Love

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.