До връх Мусала

Бях си обещал, че няма да скучая през предстоящите почивни дни и ще си измисля разнообразна програма. След като отпаднаха няколко уговорки в Събота се събудих щастливо и ми хрумна идеята да отида на Мусала. Нещо, което си казвам, че трябва да направя от доста време, но не съм планирал сериозно. Без никакво колебание си стегнах багажчето и в 12ч вече пътувах сингъл към Боровец. Последва един страхотен следобед. Плуване, сауни, мауни, с книжката в релакс зоната… ма мноо хуаабо.

2016-09-03-16-27-14

Сурова храна и страхотна почивка. Вечерта заспах като къпан (не че не бях), но може би от вълнение се събудих супер рано към 5 и нещо. Явно емоциите си казваха думата – на Боровец съм ходил доста пъти, но преди, когато Рила не е представлявала интерес за мен. Повъртях се до 7,30ч без да спя повече май и станах по график, хапнах, приготвих си раницата и тръгнах на първото ми ходене не само към най-високия връх, ами и в Рила изобщо.

2016-09-04-08-26-18

За мое учудване имаше опашка на лифта в 8,30ч, така че се наложи да почакам 15-20мин и към 9 и малко бях в кабинката. След 25 минути към 9,30ч слязох на Ястребец и тръгнах след стадото. Имаше наистина върволица от народ. Това от една страна ми беше успокоително, че няма сбъркам пътеката, но от друга все едно бях на крайбрежната, а не в планината, такава навалица беше.

2016-09-04-10-03-58

С малко по-бързо темпо след около 45мин бях на х. Мусала. А това е езерото пред хижата или хотела незнам точно по-голямата постройка. Дотам пътеката е полегата с малки слизания и качвания и обща денивелация стотина метра нагоре докъм 2400м надморска височина.

2016-09-04-10-14-24

Оттам вече започва по-сериозното изкачване. Бях пуснал OruxMaps-а още от Ястребец да запиша трак, а и да следя къде и как се движа ама малко над Леденото езеро нещо заби на 2750м и не се получиха съвсем нещата.

2016-09-04-10-24-17

Оттука вече започват спиращите дъха гледки. Езера и необятни каменисти върхове. По-натам изобщо забравих да снимам…

2016-09-04-10-48-30

2016-09-04-10-40-53

След час драпкане по камъните и още 350м нагоре към 11,15ч бях на заслон Леденото езеро на около 2700м надморска височина.

2016-09-04-11-23-01

Там спрях и за кратка почивка, излочих охотно два чая, защото ми беше свършила водата (1л) и бях поожаднял. Оказа се че няма течаща вода – все пак е заслон. Жената каза, че имало някаква тръба отвън от която можело да си сипя, но от тръбата капеше едвам едвам и след 10-15 минути почивка продължих без вода. Малко по-нагоре вече се вижда езеро Леденото и синята пирамидка, която е заслона.

2016-09-04-11-44-13

На другата страна пък се вижда обзорно – на хълма в далечината е х. Ястребец началото на пътеката, в средата леко вдясно е х.Мусала и езерото пред нея, следват двете езера покрай които се минава.

2016-09-04-11-45-33

След още около половин час нагоре към 11,55 бях на върха. Тука часовете на снимките помагат за хронологията. Там също се оказа, че няма течаща вода. Още два чая със захарчица оправиха нещата и една малка водичка за навръщане. Трудно ми е да опиша какво е усещането там горе. Досега не бях се качвал толкова нависоко и това, което се вижда в ясен слънчев ден от върха е просто изумително. Усещането е, че си на top of the world просто. Очаквах, че ще се ориентирам кое на къде е, но не успях. Безкрай от планини и планини. Разпознах само една локва в далечината – яз.Искър.

2016-09-04-12-34-27 2016-09-04-12-35-37 2016-09-04-12-35-402016-09-04-12-33-40 2016-09-04-12-35-44 2016-09-04-12-36-17 2016-09-04-12-36-26 2016-09-04-12-37-09 2016-09-04-12-39-05 2016-09-04-12-39-09

Понеже бях закусил солидно издържах до 12ч само с 2 банана по пътя малко преди върха. Накиснах си порциона овсени ядки и се полюбювах на гледката докато омекнат. Хапнах, починах си, презаредих батериите и след половин час поех обратно надолу.  Общо взето 2 часа и половина бяха нужни на отиване. Докато хапвах и си почивах се показаха облаци и задуха по-силен вятър. Облякох си и другите дрехи – дъждобрана, клина и вълнените чорапи, но после като слязох малко по-надолу се стоплих и ги свалих. Оказа се, че ми отне по-малко време и на отиване и на връщане от това, което ми бяха казали мои познати и това, което бях прочел в интернет. От което съм доволен де. Понеже бях недоспал на отиване го взех малко спейки, но като си починах горе и хапнах се разсъних и навръщане ми беше по-свежо. Към 15,30ч бях обратно в Боровец. Наградих се с една голяма пица и се прибрах щастливо в хотела. Напълних си ваната и се размазах тотално.

 

В заключение мога да кажа, че беше едно страхотно преживяване. Следващата цел са седемте рилски езера.

 

Мир

 

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.