Колелото на живота

колелото на живота Имам чувството, че сме закачени към него. То е необятно голямо. Обозримо е само в малкия сегмент, в който сме закчени. Подобно на виенско колело и ние сме прикрепени към него, но без кабинка и без защита. Колелото се движи монотонно и безспирно. Ние може да пърхаме …

До връх Мусала

Бях си обещал, че няма да скучая през предстоящите почивни дни и ще си измисля разнообразна програма. След като отпаднаха няколко уговорки в Събота се събудих щастливо и ми хрумна идеята да отида на Мусала. Нещо, което си казвам, че трябва да направя от доста време, но не съм планирал сериозно. Без никакво колебание си стегнах багажчето и в 12ч вече пътувах сингъл към Боровец. Последва един страхотен следобед. Плуване, сауни, мауни, с книжката в релакс зоната… ма мноо хуаабо.

2016-09-03-16-27-14

Сурова храна и страхотна почивка. Вечерта заспах като къпан (не че не бях), но може би от вълнение се събудих супер рано към 5 и нещо. Явно емоциите си казваха думата – на Боровец съм ходил доста пъти, но преди, когато Рила не е представлявала интерес за мен. Повъртях се до 7,30ч без да спя повече май и станах по график, хапнах, приготвих си раницата и тръгнах на първото ми ходене не само към най-високия връх, ами и в Рила изобщо.

2016-09-04-08-26-18

За мое учудване имаше опашка на лифта в 8,30ч, така че се наложи да почакам 15-20мин и към 9 и малко бях в кабинката. След 25 минути към 9,30ч слязох на Ястребец и тръгнах след стадото. Имаше наистина върволица от народ. Това от една страна ми беше успокоително, че няма сбъркам пътеката, но от друга все едно бях на крайбрежната, а не в планината, такава навалица беше.

2016-09-04-10-03-58

С малко по-бързо темпо след около 45мин бях на х. Мусала. А това е езерото пред хижата или хотела незнам точно по-голямата постройка. Дотам пътеката е полегата с малки слизания и качвания и обща денивелация стотина метра нагоре докъм 2400м надморска височина.

2016-09-04-10-14-24

Оттам вече започва по-сериозното изкачване. Бях пуснал OruxMaps-а още от Ястребец да запиша трак, а и да следя къде и как се движа ама малко над Леденото езеро нещо заби на 2750м и не се получиха съвсем нещата.

2016-09-04-10-24-17

Оттука вече започват спиращите дъха гледки. Езера и необятни каменисти върхове. По-натам изобщо забравих да снимам…

2016-09-04-10-48-30

2016-09-04-10-40-53

След час драпкане по камъните и още 350м нагоре към 11,15ч бях на заслон Леденото езеро на около 2700м надморска височина.

2016-09-04-11-23-01

Там спрях и за кратка почивка, излочих охотно два чая, защото ми беше свършила водата (1л) и бях поожаднял. Оказа се че няма течаща вода – все пак е заслон. Жената каза, че имало някаква тръба отвън от която можело да си сипя, но от тръбата капеше едвам едвам и след 10-15 минути почивка продължих без вода. Малко по-нагоре вече се вижда езеро Леденото и синята пирамидка, която е заслона.

2016-09-04-11-44-13

На другата страна пък се вижда обзорно – на хълма в далечината е х. Ястребец началото на пътеката, в средата леко вдясно е х.Мусала и езерото пред нея, следват двете езера покрай които се минава.

2016-09-04-11-45-33

След още около половин час нагоре към 11,55 бях на върха. Тука часовете на снимките помагат за хронологията. Там също се оказа, че няма течаща вода. Още два чая със захарчица оправиха нещата и една малка водичка за навръщане. Трудно ми е да опиша какво е усещането там горе. Досега не бях се качвал толкова нависоко и това, което се вижда в ясен слънчев ден от върха е просто изумително. Усещането е, че си на top of the world просто. Очаквах, че ще се ориентирам кое на къде е, но не успях. Безкрай от планини и планини. Разпознах само една локва в далечината – яз.Искър.

2016-09-04-12-34-27 2016-09-04-12-35-37 2016-09-04-12-35-402016-09-04-12-33-40 2016-09-04-12-35-44 2016-09-04-12-36-17 2016-09-04-12-36-26 2016-09-04-12-37-09 2016-09-04-12-39-05 2016-09-04-12-39-09

Понеже бях закусил солидно издържах до 12ч само с 2 банана по пътя малко преди върха. Накиснах си порциона овсени ядки и се полюбювах на гледката докато омекнат. Хапнах, починах си, презаредих батериите и след половин час поех обратно надолу.  Общо взето 2 часа и половина бяха нужни на отиване. Докато хапвах и си почивах се показаха облаци и задуха по-силен вятър. Облякох си и другите дрехи – дъждобрана, клина и вълнените чорапи, но после като слязох малко по-надолу се стоплих и ги свалих. Оказа се, че ми отне по-малко време и на отиване и на връщане от това, което ми бяха казали мои познати и това, което бях прочел в интернет. От което съм доволен де. Понеже бях недоспал на отиване го взех малко спейки, но като си починах горе и хапнах се разсъних и навръщане ми беше по-свежо. Към 15,30ч бях обратно в Боровец. Наградих се с една голяма пица и се прибрах щастливо в хотела. Напълних си ваната и се размазах тотално.

 

В заключение мога да кажа, че беше едно страхотно преживяване. Следващата цел са седемте рилски езера.

 

Мир

 

 

 

 

Прозрения за щастието.

Когато направиш нещо от което те е страх се изпълващ със щастие. Когато устоиш на измамни изкушения се чувстваш цялостен и щастлив. Когато тичаш или се натовариш интезивно за 30-40 мин те обзема чувство за свобода и щастие. Когато работиш усърдно получаваш чувство на удовлетворение. И все пак щастието е по-голямо …

За холотропното дишане и моята първа сесия

На това какво е холотропно дишане няма да се спирам, тъй като има достатъчно материали по темата. Все пак тези на които им е напълно непонятно може да започнат оттук. Всъщност моята първа сесия по холотропно дишане не беше точно първа, защото вече имах зад гърба си няколко по-кратки сесии през …

И продължавам да се чудя “каква простотия е в БГ?”

Днес бях на Витоша – два часа и малко качване от колелото на трамвай 5 в Княжево до Златните мостове. Лошото време е най-подходящо за маршрута. Няма хора, няма коли. Малкото хора, които може да срешнеш в мрачно време с вероятност за дъжд са тези, които ходят всяка неделя на …

Неща от живота

Напоследък физическите ми активности са повече и са по-разнообразни, но пък интереса ми към футболни мачове, моторни спортове и всичко, което се гледа по телевизията направо клони към нула. Запален съм по ходенето в планината, карането на колело, плуване. За последното по-скоро заради басейна и контакта с водата, но както …

За хората в днешния свят

Защо по дяволите хората са толкова глупави? Каква е логиката и защо хората са по-различни от останалата част от природата? Защо сме и толкова откъснати от вселената? Сигурно защото не сме изначало, но монетарната система и ред други стремежи за власт и надмощие над останалите себеподобни заличават връзката ни с …

За отговорите в сънищата

Сънищата са едно от най-интересните неща в живота. Както се предполага сънуват не само хората. Сънищата носят много емоции. Емоциите дори са по-силни от колкото “наяве” така да се каже. Сънищата освен източник на различни емоции са и отговор на много въпроси, които ни вълнуват. Те са отговор на въпроси …

Едно благодарствено писмо

Първата публикация е посветена на екипа на Болница Токуда. Честита нова година! Нека новата година ви донесе много щастие, любов и хубави моменти! Искам да изкажа благодарността си към вас. Първо искам да благодаря на екипа на неотложна помощ и по-специално на един човек, на едно прекрасно момиче. Д-р Охай, …