13.05.2017 Pancharevo Night Run

Първото ми участие в състезание изобщо. Въпреки, че допуснах някои грешки още преди старта и представянето ми далеч не беше впечатляващо след финала бях в еуфория. Усещането беше страхотно.

Как започна всичко? След като от миналата година ми се въртеше мисълта за участие на Витоша 100 с колело, но не се чувствах подготвен, реших че може би ще е по-добре да започна с нещо по-кратко за начало. Започнах да разглеждам и да се интересувам от подобен тип събития и да обмислям какво би било подходящо за мен и за моето ниво. Така още от миналата есен пропуснах няколко градски маратона в които обмислях някаква дистанция от порядъка на 8-10км. Въпреки че не съм особено голям фен на Социалната мрежа тук не мога да не отбележа, че си има и своите огромни плюсове, като многото информация на едно място и рекламите на събития.

Някъде средата на Април може би е било, когато разбрах за събитието Pancharevo Night Run на 13.05.2017г. Освен че беше планиско бягане беше и вечерта, което го прави още по-интересно. Не само че не бях участвал в подобно мероприятие, но и не бях тичал по тъмно. Реших че това е моя звезден миг, разучих подробности – маршрут, дистанции, денивелация и т.н. и избрах  средната дистанция от от две обиколки и общо 12,6км.

Подготовка не е имало общо взето. Не знаех и какво ще ми е необходимо. Бях решил, че ще ям порция овесени ядки час-два преди старта в 21ч, което малко се обърка защото ми излезе ангажимент преди да тръгна към Герман, закъснях и се поизнервих допълнително. В крайна сметка стигнах навреме, взех си номер, повъртях се с някаква плаха загрявка и понеже не бях ял от обяд, реших че ще е най-добре да си хапна овсените ядки – основна грешка… Можеше да завъртя първата обиколка и на чекпойнта да хапна няколко фурми, но вместо това тръгнах с пълен стомах, което ми тежеше много.

Като цяло очаквах, че ще има повече хора, но може би заради типа на мероприятието не бяха толкова много. Около 60-70 човека. Реших че ще тръгна леко за да вработя постепенно. Е тръгнах явно прекалено леко, защото ме отвяха… След първите 2км може би имаше няколко човека, които се отказаха заради схващания. Предполагам грешката им е била недостатъчна подготовка и повече зор на старта. Това донякъде ме успокои за стратегията ми въпреки, че бях изостанал от групата. Към края на първата обиколка бях застигнал и изпреварил няколко човека, което пък малко ме утеши че не съм последен.

На чекпойнта изпих 2-3 чаши вода и продължих без да спирам. Можеше да си взема нещо сладко – банан или фурми, но тълмо ми беше поолекнало от овесените ядки и само като си го помислех ми ставаше тежко. Продължих, като се опитвах да ходя бързо на изкачванията за да си почивам и да наваксвам на равното и особено по нанадолнищата:))

Преди да тръгнем очаквах че ще се справя за 1ч 30мин, но не бях предвидил може би лошия старт и изкачванията и с доста пот завърших за 1ч 43мин. На финала се почерпих солидно с банани и чай и беше страхотно. След като ми се успокои дишането, мина награждаването и потеглих към вкъщи бях супер щастлив от преживяното.

Бях в еуфория и много въодушевен и си казах, че това ще заеме важна роля оттук нататък в моя живот.

P & L

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.