За хората в днешния свят

Защо по дяволите хората са толкова глупави? Каква е логиката и защо хората са по-различни от останалата част от природата? Защо сме и толкова откъснати от вселената? Сигурно защото не сме изначало, но монетарната система и ред други стремежи за власт и надмощие над останалите себеподобни заличават връзката ни с майката природа и космическите енергии. Това води и до загниване на човешкия вид като цяло. Гниене отвътре. Разяждане и злоба в собствената си безпомощност. Всички се търкаляме в един кръговрат. В един свят изпълнен с пороци, насилие, разврат. Като библейски покварен град, но заразил целия свят. Израждане до безумие и до желание за насилие. И то защо?

Непрестанна пропаганда на алкохол, цигари, наркотици, които затварят съзнанието улесняват тези, които управляват масите да дърпат конците както си поискат. Дори последния Джеймс Бонд е завършен алкохолик. Преекспонирани и даже инсценирани новини са катализатор за процеса. Бедни повярвали в агресията освирепяват и търсят изход в задънена улица. Богати вярващи, че насилието облекчава мъката им затъват още повече в гнусотията си. Морала е изчезващ вид. Жадните за злато никога не ще му се наситят ни то ще напълни душите им ако ще и да се давят в него. Нещастните души, които смятат че спасението е в златото и среброто биват разяждани отвътре. Манията за корекции чрез пластична хирургия не е от любов към себе си. Напротив. От непоносимост към себе си е. И разбира се е още една илюзия. Блян към щастието, но уви само мираж. Тези, които се тъпчат за удоволствие и смятат, че всичко живо живее заради тях – за да угоди на великото им същество. И те няма да намерят спасение за душата си просто защото краткия момент когато човек се храни го кара да се чуства спокоен. Това е естествено, защото физическото ни тяло има нужда от храна. Но няма нужда от извращения и още по-малко от деликатеси, които отговарят на “изискания” му вкус. Не. Тялото ни има нужда просто от храна. Която е все по-трудно да си набавим. Изяждаме големи количества ненужни неща за да си доставим необходимото. Изяждаме все повече нехранителни вещества, които карат тялото ни да се чуди какви са. Нямаме нужда от многото захар и куп други произведения на химическата индустрия. За съжаление всичко става все по-фалшиво, а човека изяжда все повече. И разбира се отглеждането на много подобни на нас същества с цел изяждането им за удоволствие, а не за оцеляване не е ли тъжно? Две трети от земеделските култури се отглеждат за да се нахрани с тях добитъка, който изяждат “великите” хора. Абсолютно извратено!? Освен това добитъка се тъпче с промишлени количества антибиотици и познайте каква храна се получава в крайна сметка? В смисъл освен всичко друго, което се произвежда от прахчета… Ами прясна и вкусна разбира се!

А вибрациите се повишават и тези, които ходят с тъмни очила и все повече не смеят да погледнат към себе си ще изпитват все по-големи трудности да запазят погрешните си убеждения.

Какво велико има в същество, което смята себе си най-съвършеното и сее само разруха и унищожение без да осъзнава, че реже собствените си криле? Защо човека смята, че цялата планета и всичките и обитатели съществуват за да задоволят смешните му потребности. Хората до такава степен са объркани и затъпяли, че в желанието си да намерят спокойствие се обръщат един към друг. Искат да се изядат взаимно. Не е ли тъжно?

Истината е, че който усеща, че нещо не е ок има доста възможности да потърси и да намери правилния път за себе си. Все пак успоредно с деградацията на човека и оформянето му като земеделска култура или млекодобивно животно се увеличава и достъпа до информация. Интернет с добрите и с лошите му страни дава достъп до огромни ресурси от знания и мъдрост. Отделно от интернет има и все повече печатни издания, които могат да накарат човек да се позамисли защо е тук.

С други думи борбата продължава. Гадост ни залива, но имаме и по-голям шанс да и противостоим. Който иска. Който не иска се погубва в собствените си покварени убеждения и изчезва като мръсна вода в канала.

Надявам се, че все повече хора се пробуждат и се опират на добротата и състраданието. И ако така и така сме се откъснали от дивата природа, ако не един на друг, нека поне на нея да не и пречим.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.