За холотропното дишане и моята първа сесия

Мандала след сесия по холотропно дишане

На това какво е холотропно дишане няма да се спирам, тъй като има достатъчно материали по темата. Все пак тези на които им е напълно непонятно може да започнат оттук.

Всъщност моята първа сесия по холотропно дишане не беше точно първа, защото вече имах зад гърба си няколко по-кратки сесии през 2013-та при друг практикуващ, които също са били от полза за мен, но по-скоро са били опознавателна обиколка и недостатъчни като времетраене за протичнаето на целия процес.

За холотропното дишане научих от книгата Психотерапия на алкохолизма на Петър Кралев. На книгата попаднах опитвайки се да разбера механизмите, които стоят зад подобни влечения и зависимости. Определено смятам, че ключа за всички зависимости е вътрешния баланс. Този баланс се постига с грижа за себе си и самолечение.

Като изключим сериозни клинични заболявания, холотропното дишане е може би най-добрия и най-достъпния метод за самолечение. Практика от древността, популяризирана през втората половина на 20-ти век – от години достъпна и в България. Практика при която за кратко време се освобождават сериозни натрупвания и блокажи от негативни преживявания в нашето физическо и емоционално тяло. Тези натрупвания започват от момента на раждането ни продължават през целия ни живот. Много хора търсят решение на тези наслоявания, което в много случай е погрешно и пагубно за самите тях. Това е особено вярно за съвременния човек изложен на голям стрес и множество негативни влияния.

Сега накратко за сесията:

Мястото на провеждане беше в хотелски комплекс в едно село до гр. Казанлък. Много добър избор на организаторите. Едва ли има по-подходящо място, освен това сред природата и далеч от градския шум. Естествено не пречи и в града  да се проведе подобна сесия, но в случая беше по-приятно за всички да съчетаем уикенд сред природата с подобна практика.

Нямах никакви очаквания, нито пък знаех колко и какви хора ще има. Беше уакзано да си носим удобни дрехи, постелка за йога и одеало. Това и направих. Взех си багажчето и пристигнах с малко закъснение. Запознаване, групови занимания, вечеря и гонг медитация за добре дошли.

На следващия ден започнахме с йога и след няколко часа в очакване следобяд започнахме.

При мен нещата протекоха доста интензивно. Започнах с доста силно физическо освобождаване, вероятно по-дълго отколкото ми се е сторило, защото човек губи реална представа за времето. Т.е. времето минава неусетно. Минах през спазми, ритане и тикове, опитвах се да изляза от тясно и тъмно пространство, докато изведнъж не се получи рязко облекчение. Незнам колко е продължила тази борба, но помня че ми беше станало много топло и се бях поизпотил. Може би успях да преживея тарвмата от раждането си наново… незнам с това правя най-голяма аналогия. След тази мъчителна борба дойде и спокойствието. Това облекчение бих го свалил още сто пъти от себе си, въпреки че всяка травма се преживява докато е травма. След нея има лекота.

След ребъртинга дойде движението на тялото в такта на музиката. Чувство на възторг и невероятен прилив на енергия и сила. Успоредно с това имаше и ралични емоции – от сълзи от тъга до сълзи радост. Като казвам сълзи от радост имам предвид изблик на божествено щастие и светлина.

Макар и при мен да не бяха много визуални преживяванията в един момент имаше едно движение от позицията на муцуната на локомотив по линията. Непрестанно и бързо движение напред в пространството.

След тези интезивни усещания дойде спокойствието и свободното реене на духа. На моменти имах чувството, че поглеждам залата и участниците някъде от тавана, но образите не бяха ясни както ние виждаме. По-скоро както виждаше Фродо Бегинс когато сложи пръстена. Неясни, малко далечни, пулсиращи и размиващи се.

След това си почивах малко, релаксирах завит с одеалото. Задрямвах леко, страхотно отпуснат и малко преди да минат трите часа излязох от залата. Вече бях и доста поогладнял така че хапнах това онова и си нарисувах мандалата.

След това заземяване имах страхотно чувство за лекота и любов към всички.

В заключение мога да кажа, че въпреки умората от цялото мероприятие това бяха може би най-полезните ми два дни в съотношение време/самолечение и бих препоръчал на всеки да се престраши да опита терапията с холотропно дишане.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.