С гордост първи Plugin за WordPress

С гордост ще споделя първия си официален плъгин за WordPress:

Airport Transfers

След около десетина непубликувани досега плъгини реших че следващата ми задача ще излезе на бял свят. Клиента имаше нужда от преработка на съществуващия си сайт. Решението беше да се използва WordPress като база и понеже основна част от сайта е форма за поръчки трябваше да се направи нова такава. И се направи. И освен че се направи беше изпратена за одобрение на една от най-големите общности в интернет. Държа да отбележа че клиента не е заплащал изработката на плъгина – просто беше направен за него и споделен със света. Усещането е страхотно и беше много фън!

Made in Bulgaria

От американска фабрика за презервативи се обаждат в българска:
– Нашата фабрика не смогва, а ни трябват спешно за армията 10 милиона презерватива!
– Няма проблем, нещо още? – попитал българският директор.
– Да, да се разтягат до 22см и 5см в диаметър! – прави се на важен американецът…
– Ок, няма проблем! – отговаря българина, обажда се на началник-смяната и го пита:
– Можете ли да произведем за САЩ 10 милиона кондома, разтягащи се до 22см и 5см диаметър?
– Ок, няма проблем, нещо още?
– На всеки сложете надпис – MADE IN BULGARIA, SIZE SMALL!

Internet is implementation of the Universe

Интернет е имплементация на всемира. Но някакси на по-ниско ниво. Дава ни възможност да обменяме огромни количества информация мигновенно, като е без значение на какво разстояние сме. И може би е максимума за нашето измерение, за нашите възприятия, както и за повечето от нас. А с навлизането на blockchain ще стане истински жив организъм. Притеснителното е че ще се появят дигитални същества с чудовищно по-голям капацитет от нашия.

Праскови на кубчета

Малко сезонно

Искам да споделя две сезонни рецепти. Бързи са, но пък за сметка на това много вкусни и са удобни за приготвяне в “полеви” условия. Естествено наличието на нож, вилици и подходящ съд е за предпочитане… особено ако стила ни на хранене е сходен с този на някои грухтящи животни.

  • Рецепта #1 Праскови на кубчета
    Праскови на кубчета
    – необходими продукти: 1-1,2кг праскови за порция
    – измиваме и нарязваме прасковите на кубчета
    – сервираме в съда в който режеме прасковите на кубчета
    – вереме за приготвяне 8-10мин

 

  • Рецепта #2 Пъпеш на кубчета
    Пъпеш на кубчета
    – необходими продукти: 1,5-2кг пъпеш за порция (голяма част е кора)
    – обелваме и нарязваме пъпеша на кубчета
    – сервираме в съда в който режеме
    – вереме за приготвяне 10-12минИ двете рецепти са подходящи за основно хранене. Килограм плодове са достатъчни за да се нахраним обилно и да сме сити поне в следващите 3-4 часа. Няма да казвам, че е здравословно защото по-скоро това е нормалното хранене. Ако обичате (като мен) сладкото това е по-добър вариант отколкото вафличка, шоколадче, кутия бонбонки и т.н. Все пак нещата в пакетчета съдържат повече непотребни и странни за организма съставки, докато нещата с костилки и семки обратно!

Накрая малко пояснение за тези, които се притесняват че ще надебелеят – в плодовете (без банани и грозде) се съдържа грубо 10-12% плодова захар. Това е и грубо съдържанието на захари във всичко, което приемаме за сладко. По-голям процент – 15% и нагоре вече ни е много сладко и обратно по-малък процент около 5-7% примерно ни се струва леко сладичко. Така че при 4 калории за грам захари това прави 400-500 калории за килограм плодове. При много ориентировъчна нужда на човек от 2000 калории на ден всеки може да си направи сметка каква част от менюто му могат да заемат плодовете.

Понеже личното ни тегло е резултат от хранителните ни навици и по-точно от количеството храна, което изяждаме, то примерно за жена с тегло 50кг може би ще е по-трудно да изяде толкова плодове, че да си набави необходимите калории, докато някой 100кг+ най-вероятно с лекота ще изяде необходимото му количество на едно хранене… или за десерт… 😀

Трябва да имаме предвид, че захар се добавя вече във всичко и навсякъде. В пакетираните храни е задължително. В заведенията за хранене все-повече. Така, че ако нещо ви се стори много вкусно опитайте да разберете причината. И не че е толкова страшно ама просто не си поръчвайте и от домашната торта 😀

За разлика от доста хора, които имат потребност да доказват S-класата си с продуктова фотография на чаши и чинии, аз искам да споделя малко личен опит, експерименти и евентуално резултати!

P&L

За “зависимостите” 1

От доста време се каня да споделя малко за моето пътуване през това, което наричаме “зависимости”, а именно алкохол, цигари и т.н.

Ще започна с това, че без значение какво е името усещанията са много сходни – било то за горене на някакви боклуци и дишането им или приемане на различни видове отрови в големи количества.

Въпреки, че съм пушил приблизително 20 години винаги съм се стремял да не пуша и особено последните 1-2 години преди да спра да пуша изследвах почти всяка изпушена цигара. Целия процес – какво ме подтиква да го правя, какво усещане ми дава, какво оставя след себе си. И до голяма степен не се поддавах без да мисля на всеки порив да запаля цигара. Неведнъж съм спирал да пуша за по седмица, много много пъти за по няколко дни, но така и не успявах да издържа повече.

Никога не съм бил от хората, за които цигарата е нещо жизнено важно – напротив бях наясно че е нещо абсолютно ненужно. Исках причина, просто ми трябваше причина да спра да пуша и да махна това от живота си. И я получих – инцидент след, който докторите ми казаха, че е по-добре да не пуша. За учудване на всички отговорих, че само това ми е трябвало за да спра да го правя. Дори се радвах, че така се е случило. Все пак съм много благодарен на тези отгоре, че останах жив и невредим след случилото се и имах възможността да продължа. За мен това рзбира се беше повратен момент, но и възможност да започна начисто. Естествено не съм си и помислял за цигара докато се възстановявах и болката започна да отшумява и да мога да спя, т.е. около 20 -30дни след случката.

Естествено след това вече започнаха да се пявяват моменти и спомени за навик, който е бил поддържан около 20 години. Понякога в определена ситуация, понякога и ей така от нищо просто се сещах че ми се пуши. Но всъщност вече беше минал един месец и бях наясно, че ако издържа първите 2-3 месеца след това вече няма да има какво да ме провокира. В същото време обаче един ден бях вкъщи в дневната, когато баща ми си запали цигара и за пръв път усетих силен химически аромат. Беше мирис по-скоро на горяща пластмаса, отколкото на някакво изсушено растение. Тогава направих разликата, усетих какъв боклук е това всъщност и това буквално ме отврати. Въпреки, че на повечето хора не им се вярваше, аз наистина не исках да пуша. Напротив виждах все повече и повече хубавите страни на това да не пушиш и все повече се радвах на живота без цигари. Беше страхотно. Да усетиш свободата, да бъдеш истински, да бъдеш себе си, да бъдеш какъвто е естествено да бъдеш. Да осъзнаеш, че нямаш абсолютно никаква необходимост и че това е нещо, което не е в природата.

Разбира се имаше и моменти в които стария навик се обаждаше много силно, най-вече след употреба на по-голямо количество алкохол и се опитваше да си осигури място, но неуспешно. Първия път в който това се случи бях вече подвластен на желанието. Имаше някакъв повод и пуретки, които ги гледах гледах, мирисах и си мислех вече, че са нещо много приятно. Предадох се на желанието и си казах майнат му ще си запаля една да си дръпна. Така и направих, но за мое учудване след като си дръпнах и тръгнах да глътна дима камък ми заседна в гърлото и неможах. Бях едновременно изненадан, отвратен, удовлетворен и щастлив. С този случай с това ми мина мерака. Оттам насетне вече в други такива ситуации след като вече съм се нальокал и съм се присетил за цигарите просто си дръпвах от някоя цигара без да гълтам, усещах гнусотията и ми минаваше мерака.

Тогава осъзнах, че всъщност не искам да пуша, искам да усетя нещо, някакво състояние, което е свързано с пушенето или някога е предизвикало приятно чувство и така е запаметено. Т.е. това, което искам е просто илюзия, не е реално, не е истинско.  И смятам, че това е което кара всички, които са подвластни на подобни навици да са такива. Друго нещо много важно, което беше като прозрение за мен е че щастието не се налива отвън, то се произвежда от нас и вътре в нас. Не че и на мен не ми се иска да се влее отвън, но просто не става. Отчаяни опити са да се почувстваме добре макар и за малко пушейки или пиейки или друсайки се с нещо друго.

Така постепенно забравих изобщо за цигарите. Скоро ще станат две години. На моменти се чудех защо изобщо съм го правил, а вече от много отдавна изобщо не се сещам че съм пушил. Гледам хората, които пушат и ми е малко мъчно за тях особено за онези, които въобще не се замислят. Няма да говоря за плюсове и минуси и т.н. При мен имаше събитие, което беше начало и край на много неща. При много хора причината за осъзнаване може да е съвсем различна. Аз също така имах и възмжност да се откъсна от средата и от дразнители, което поне при мен беше от ключово значение за изтриването на този странен навик. Навик, който всеки е придобил измъчвайки тялото си, което е крещяло да не го прави. Но тук отново идва средата и в името на средата хората се самонаказват без да го осъзнават.

Друг път ще продължа защото вече е късно и ми се спи.

 

малко за медиите в бг

Днес случайно попаднах на един канал CGTN – Chinese Global Television Network и предаването Africa Live. Първо показателно е че телевизията има предаване, което отразява новини от цял един друг континент. Второ по родните ни новинарски емисии ни представят какви ли не простотии, докато в Йерусалим е на път да избухне война на религиозна основа. Конфликт, който обхваща много други държави и стига до Съвета за сигурност на ООН.

Между другото ни казват, че полша са приели управляващите да са над съдебната власт, докато там заради протести срещу това решение са пред гражданска война.

По същата логика ни занимават с какви ли не други простотии и простотийки за нашата родина, докато кабинета Боков 378 замазва положението след себе си и се опитва да запълни поне малко празната държавна хазна.

Е докога така? Докога американския модел за промиване на мозъци ще продължава да набира скорост?

#запървипът Витоша 100

Идеята за участие в обиколката на Витоша или “Витоша 100км” с колело се появи пролетта на 2016г. Тогава започнах да карам колело по-активно и започнах да се интересувам от събитието. Не казвам състезание, защото идеята беше участие и завършване без значение от мястото. За щастие се радвам, че прецених, че подготовката ми не е достатъчна и го отложих за следващата година. През това време навъртях още доста километри, включително и едно новогодишно каране на 1-ви Януари на -15 градуса до Тихия кът. Също така смених две колела, различни части и експериментирах с различни маршрути. Разглеждах подробности за трасето и преценявах етапите – колко време и усилия ще са нужни за да завърша успешно. След като към края на м. Април направих две карания до м. Златните мостове увереността ми и самочувствието се повишиха значително, обмислих сериозно участието си на Витоша 100км и в средата на м.Май се регистрирах. Реално се колебаех почти до последния момент, докато няколко дни преди старта моя приятелка не ме попита “Какво искаш за рождения ден? Избери си нещо, което да не е за отбиване на номер”, а аз отговорих “Ами добре тогава искам номерче за Витоша 100км”. Честно казано това е един от най-готините подаръци, които съм получавал за рождения си ден:)

Така започна подготовката. За няколкото дни преди старта направих хранителен режим или по-точно в менюто три дни присъстваха доста повече бавни (и не чак толкова) въглехидрати, за сметка на протеини и мазнини. Стигнах до 400-500гр въглехидрати на ден, което си беше кажи речи тъпчене с всякакви варива. Това, което прочетох за боба, че може да дразни стомаха заради фибрите се оказа вярно. Просто досега не бях ял по-големи количества и не бях усещал ефекта. Като се сетя за боб още ми става гадно. От различни източници заключих, че най-добре да не се правят никакви тренировки три дни преди старта и максимална почивка. С малко закъснение 1-2 дни преди старта започнах и подготовката за това, какво ще взема с мен. По съвет на един познат се спрях на една марка гелчета и сашета със въглехидрати, соли и магнезий. Не искам да правя реклама, но останах много доволен – гелчетата особено се усещаха перфектно. Освен тях се заредих с 1кг Малтодекстрин и 200гр глюкоза.

Направих пакетчета с микс по 20гр от двете и 20гр от един изотоник на прах, който ползвам отпреди това. Излезнаха 10 дози по 55-60гр в пликчета с гумен цип – 5 за мене и 5 за един приятел. От мойте 5 взех 3, като си мислех че са за всеки случай, защото имам 4 маркови гелчета (75гр) и 4 сашета (70гр). Впоследствие се оказа, че замалко да не стигнат.

Колелото беше сервизирано, гумите напомпани предна/задна съответно на 2.8/3.2 атмосфери, ребаунда и налягането на вилката регулирани, верига и скорости смазани, спирачки проверени.

Относно течностите вечерта преди старта приготвих бутилка 750мл спортна напитка, която половината изпих веднага след ставане. Като казах ставане стратегията беше хубаво наспиване предишните вечери, защото както се и очакваше нямаше нито много време, нито възможност за много сън. Заспал съм към 1 след два часа въртене и в 4:30 трябваше да ставам. Освен тази бутилка заредих и кемълбега на раницата с 1л изотоник. Така в раницата имах 1л готова течност, 4 сашета, 4 гелчета, 3 пакета смес собствено производство, 2 филийки пълнозърнест хляб, 1 празна спортна бутилка за миксиране, 2 резервни гуми, помпа, тулче, 2 пакетчета носни кърпи и някакви лепенки.

С около 5 минути закъснение към 5:20ч пристигнах на мястото на срещата с един приятел. Потеглихме към резиденция Бояна и докато стигнем около нас вече имаше доста хора, които се включваха отвсякъде по пътя. Ориентираме се в обстановката, направихме едно кръгче, видяхме се с разни познати и се заредихме в група “8-10 часа”. Надявах се не само да завърша, но и да вляза в 10-те часа.

Старт в 6:00. Тръгнахме с навалицата, беше жестоко! Движехме се спокойно, тези които бяха по-бързи се придвижваха напред в тълпата, други пък ние задминавахме. Понеже ми се спеше и не се бях разсънил още участъка до Тихия кът съм го взел на автопилот. Там отбих замалко, че се бях налял добре с течности и трябваше да пусна една вода. Следваше спускането към с.Владая – участък, който бях минавал веднъж зимата пеш. Лятото представляваше чакълеста пътека осеяна с канали с остри напречни ръбове, убийци на гуми. Направо се изненадах колко човека отбиха да сменят гуми – много коварно. Оттам нататък вниманието ми беше основно върху това къде карам за да не сцепя и аз гума. Просто ми беше напрегнато и не исках да се бавя с подобни неща, защото това значеше 20-30мин след които трябваше да продължа все едно тръгвам наново. За щастие не успях да спукам гума нито веднъж – внимавах доста и разчитах и на по-високото налягане в гумите. Високото налягане беше основно за да ми е по-лесно на изкачванията, но и за неравностите беше плюс – по-трудно може да се прищипе гума. Общо взето не бих го заменил с по-ниско заради по-добро сцепление – не виждам смисъл… Според мен е оптимално за подобно каране.

На пункта на Владая (мисля към 7:30 е било) забърках едно саше и заредих кемълбега с 1л течност. Малко след това отворих първото гелче и хапнах малко повече от половината да заредя за баира, който следваше. Минахме стръмната част и започна single track-а към Кладница. Монотонно темпо в продължение на около час, почти без изпреварвания заради ширината на пътеката.

На пункта на Кладница бях мисля към 9ч. Хапнах няколко фурми, доядох си гелчето, заредих кемълбега с второто саше в 1л вода и продължих. Следваше приятно каране по асфалт, което премина към яки коловози и калища. Добре че не валя, че щеше да е още по-тегаво. Лека по лека дойде и края на яз. Студена – една от най-красивите гледки през цялата обиколка.

На пункт Студена минах транзит към 10ч и продължих към с. Боснек. Само асфалт и малко почивка с каране по гладка и равна настилка. На излизане от Боснек започва плавно и приятно баира към Чуйпетльово. Бях със смесени чувства защото знаех, че е дълъг 10км и е само изкачване, но пък ми казваха че не е тегав. Просто е прав и монотонен. Досега можех само да гадая какво е всъщност, но се оказа че не е толкова труден. Общо взето за около час го взех. Към края става по-стръмно, но пък е края. Може би 2км преди пункта на Чуйпетльово двете филийки пълнозърнест хляб се оказаха мнооого полезни. Все пак не бях приемал твърда храна от предишната вечер и някакси ми дойдоха тамън навреме. В крайна сметка не беше толкова тегаво. Гладко хубаво шосе с лек наклон през голямата си част. Даже бих казал, че ми хареса. Пуст планински път сред хълмове и дървета.

На Чуйпетльово бях точно в 11:05ч. Забърках 3-тото саше в 1л вода и заредих кемълбега. Не ядох нищо, но си взех едно сандвиче с кашкавал за резерва и продължих.

 

To be continued…