малко за медиите в бг

Днес случайно попаднах на един канал CGTN – Chinese Global Television Network и предаването Africa Live. Първо показателно е че телевизията има предаване, което отразява новини от цял един друг континент. Второ по родните ни новинарски емисии ни представят какви ли не простотии, докато в Йерусалим е на път да избухне война на религиозна основа. Конфликт, който обхваща много други държави и стига до Съвета за сигурност на ООН.

Между другото ни казват, че полша са приели управляващите да са над съдебната власт, докато там заради протести срещу това решение са пред гражданска война.

По същата логика ни занимават с какви ли не други простотии и простотийки за нашата родина, докато кабинета Боков 378 замазва положението след себе си и се опитва да запълни поне малко празната държавна хазна.

Е докога така? Докога американския модел за промиване на мозъци ще продължава да набира скорост?

#запървипът Витоша 100

Идеята за участие в обиколката на Витоша или “Витоша 100км” с колело се появи пролетта на 2016г. Тогава започнах да карам колело по-активно и започнах да се интересувам от събитието. Не казвам състезание, защото идеята беше участие и завършване без значение от мястото. За щастие се радвам, че прецених, че подготовката ми не е достатъчна и го отложих за следващата година. През това време навъртях още доста километри, включително и едно новогодишно каране на 1-ви Януари на -15 градуса до Тихия кът. Също така смених две колела, различни части и експериментирах с различни маршрути. Разглеждах подробности за трасето и преценявах етапите – колко време и усилия ще са нужни за да завърша успешно. След като към края на м. Април направих две карания до м. Златните мостове увереността ми и самочувствието се повишиха значително, обмислих сериозно участието си на Витоша 100км и в средата на м.Май се регистрирах. Реално се колебаех почти до последния момент, докато няколко дни преди старта една моя много близка приятелка не ме попита “Какво искаш за рождения ден? Избери си нещо, което да не е за отбиване на номер”, а аз отговорих “Ами добре тогава искам таксата за участие на Витоша 100км”. Честно казано това е един от най-страхотните и запомнящи се подаръци, които съм получавал за рождения си ден.

Така започна подготовката. За няколкото дни преди старта направих хранителен режим или по-точно в менюто три дни присъстваха доста повече бавни (и не чак толкова) въглехидрати, за сметка на протеини и мазнини. Стигнах до 400-500гр въглехидрати на ден, което си беше кажи речи тъпчене с всякакви варива. Това, което прочетох за боба, че може да дразни стомаха заради фибрите се оказа вярно. Просто досега не бях ял по-големи количества и не бях усещал ефекта. Като се сетя за боб още ми става гадно. От различни източници заключих, че най-добре да не се правят никакви тренировки три дни преди старта и максимална почивка. С малко закъснение 1-2 дни преди старта започнах и подготовката за това, какво ще взема с мен. По съвет на един познат се спрях на една марка гелчета и сашета със въглехидрати, соли и магнезий. Не искам да правя реклама, но останах много доволен – гелчетата особено се усещаха перфектно. Освен тях се заредих с 1кг Малтодекстрин и 200гр глюкоза.

Направих пакетчета с микс по 20гр от двете и 20гр от един изотоник на прах, който ползвам отпреди това. Излезнаха 10 дози по 55-60гр в пликчета с гумен цип – 5 за мене и 5 за един приятел. От мойте 5 взех 3, като си мислех че са за всеки случай, защото имам 4 маркови гелчета (75гр) и 4 сашета (70гр). Впоследствие се оказа, че замалко да не стигнат.

Колелото беше сервизирано, гумите напомпани предна/задна съответно на 2.8/3.2 атмосфери, ребаунда и налягането на вилката регулирани, верига и скорости смазани, спирачки проверени.

Относно течностите вечерта преди старта приготвих бутилка 750мл спортна напитка, която половината изпих веднага след ставане. Като казах ставане стратегията беше хубаво наспиване предишните вечери, защото както се и очакваше нямаше нито много време, нито възможност за много сън. Заспал съм към 1 след два часа въртене и в 4:30 трябваше да ставам. Освен тази бутилка заредих и кемълбега на раницата с 1л изотоник. Така в раницата имах 1л готова течност, 4 сашета, 4 гелчета, 3 пакета смес собствено производство, 2 филийки пълнозърнест хляб, 1 празна спортна бутилка за миксиране, 2 резервни гуми, помпа, тулче, 2 пакетчета носни кърпи и някакви лепенки.

С около 5 минути закъснение към 5:20ч пристигнах на мястото на срещата на 36 СОУ с моя приятел. Потеглихме към резиденция Бояна и докато стигнем около нас вече имаше доста хора, които се включваха отвсякъде по пътя. Ориентираме се в обстановката, направихме едно кръгче, поздравихме се с разни познати и се заредихме в група “8-10 часа”. Надявах се не само да завърша, но и да вляза в 10-те часа.

Старт в 6:00. Тръгнахме с навалицата, беше жестоко! Движехме се спокойно, тези които бяха по-бързи се придвижваха напред в тълпата, други пък ние задминавахме. Понеже ми се спеше и не се бях разсънил още участъка до Тихия кът съм го взел на автопилот. Там отбих замалко, че се бях налял добре с течности и трябваше да пусна една вода. Следваше спускането към с.Владая – участък, който бях минавал веднъж зимата пеш. Лятото представляваше чакълеста пътека осеяна с канали с остри напречни ръбове, убийци на гуми. Направо се изненадах колко човека отбиха да сменят гуми – много коварно. Оттам нататък вниманието ми беше основно върху това къде карам за да не сцепя и аз гума. Просто ми беше напрегнато и не исках да се бавя с подобни неща, защото това значеше 20-30мин след които трябваше да продължа все едно тръгвам наново. За щастие не успях да спукам гума нито веднъж – внимавах доста и разчитах и на по-високото налягане в гумите. Високото налягане беше основно за да ми е по-лесно на изкачванията, но и за неравностите беше плюс – по-трудно може да се прищипе гума. Общо взето не бих го заменил с по-ниско заради по-добро сцепление – не виждам смисъл… Според мен е оптимално за подобно каране.

На пункта на Владая (мисля към 7:30 е било) забърках едно саше и заредих кемълбега с 1л течност. Малко след това отворих първото гелче и хапнах малко повече от половината да заредя за баира, който следваше. Минахме стръмната част и започна single track-а към Кладница. Монотонно темпо в продължение на около час, почти без изпреварвания заради ширината на пътеката.

На пункта на Кладница бях мисля към 9ч. Хапнах няколко фурми, доядох си гелчето, заредих кемълбега с второто саше в 1л вода и продължих. Следваше приятно каране по асфалт, което премина към яки коловози и калища. Добре че не валя, че щеше да е още по-тегаво. Лека по лека дойде и края на яз. Студена – една от най-красивите гледки през цялата обиколка.

На пункт Студена минах транзит към 10ч и продължих към с. Боснек. Само асфалт и малко почивка с каране по гладка и равна настилка. На излизане от Боснек започва плавно и приятно баира към Чуйпетльово. Бях със смесени чувства защото знаех, че е дълъг 10км и е само изкачване, но пък ми казваха че не е тегав. Просто е прав и монотонен. Досега можех само да гадая какво е всъщност, но се оказа че не е толкова труден. Общо взето за около час го взех. Към края става по-стръмно, но пък е края. Може би 2км преди пункта на Чуйпетльово двете филийки пълнозърнест хляб се оказаха мнооого полезни. Все пак не бях приемал твърда храна от предишната вечер и някакси ми дойдоха тамън навреме. В крайна сметка не беше толкова тегаво. Гладко хубаво шосе с лек наклон през голямата си част. Даже бих казал, че ми хареса. Пуст планински път сред хълмове и дървета.

На Чуйпетльово бях точно в 11:05ч. Забърках 3-тото саше в 1л вода и заредих кемълбега. Не ядох нищо, но си взех едно сандвиче с кашкавал за резерва и продължих.

 

To be continued…

13.05.2017 Pancharevo Night Run

Първото ми участие в състезание изобщо. Въпреки, че допуснах някои грешки още преди старта и представянето ми далеч не беше впечатляващо след финала бях в еуфория. Усещането беше страхотно.

Как започна всичко? След като от миналата година ми се въртеше мисълта за участие на Витоша 100 с колело, но не се чувствах подготвен, реших че може би ще е по-добре да започна с нещо по-кратко за начало. Започнах да разглеждам и да се интересувам от подобен тип събития и да обмислям какво би било подходящо за мен и за моето ниво. Така още от миналата есен пропуснах няколко градски маратона в които обмислях някаква дистанция от порядъка на 8-10км. Въпреки че не съм особено голям фен на Социалната мрежа тук не мога да не отбележа, че си има и своите огромни плюсове, като многото информация на едно място и рекламите на събития.

Някъде средата на Април може би е било, когато разбрах за събитието Pancharevo Night Run на 13.05.2017г. Освен че беше планиско бягане беше и вечерта, което го прави още по-интересно. Не само че не бях участвал в подобно мероприятие, но и не бях тичал по тъмно. Реших че това е моя звезден миг, разучих подробности – маршрут, дистанции, денивелация и т.н. и избрах  средната дистанция от от две обиколки и общо 12,6км.

Подготовка не е имало общо взето. Не знаех и какво ще ми е необходимо. Бях решил, че ще ям порция овесени ядки час-два преди старта в 21ч, което малко се обърка защото ми излезе ангажимент преди да тръгна към Герман, закъснях и се поизнервих допълнително. В крайна сметка стигнах навреме, взех си номер, повъртях се с някаква плаха загрявка и понеже не бях ял от обяд, реших че ще е най-добре да си хапна овсените ядки – основна грешка… Можеше да завъртя първата обиколка и на чекпойнта да хапна няколко фурми, но вместо това тръгнах с пълен стомах, което ми тежеше много.

Като цяло очаквах, че ще има повече хора, но може би заради типа на мероприятието не бяха толкова много. Около 60-70 човека. Реших че ще тръгна леко за да вработя постепенно. Е тръгнах явно прекалено леко, защото ме отвяха… След първите 2км може би имаше няколко човека, които се отказаха заради схващания. Предполагам грешката им е била недостатъчна подготовка и повече зор на старта. Това донякъде ме успокои за стратегията ми въпреки, че бях изостанал от групата. Към края на първата обиколка бях застигнал и изпреварил няколко човека, което пък малко ме утеши че не съм последен.

На чекпойнта изпих 2-3 чаши вода и продължих без да спирам. Можеше да си взема нещо сладко – банан или фурми, но тълмо ми беше поолекнало от овесените ядки и само като си го помислех ми ставаше тежко. Продължих, като се опитвах да ходя бързо на изкачванията за да си почивам и да наваксвам на равното и особено по нанадолнищата:))

Преди да тръгнем очаквах че ще се справя за 1ч 30мин, но не бях предвидил може би лошия старт и изкачванията и с доста пот завърших за 1ч 43мин. На финала се почерпих солидно с банани и чай и беше страхотно. След като ми се успокои дишането, мина награждаването и потеглих към вкъщи бях супер щастлив от преживяното.

Бях в еуфория и много въодушевен и си казах, че това ще заеме важна роля оттук нататък в моя живот.

P & L

Хляб от лимец v1.0

Първия опит с хлебопекарната се оказа доста успешен. Супер лесно. Нужни са:
– 500гр брашно от лимец
– 400мл вода (другия път ще пробвам с 350 – мисля че ще е мааалко по-добре)
– 1/2 tbs или иначе казано супена лъжица сода за хляб
– 2 с.л. оцет (какъвто искате или какъвто имате не мисля че е от съществено значение)
– 1/2 с.л. сол (аз лично ползвам хималайска – по-солена е някакси и не е нужно да слагам много)
– 3 с.л. зехтин (може и друга мазнина ако предпочитате – олио или някакво масло, но зехтина за хляб според мен е като мед за бисквита)

Смесваме всичко без брашното и зехтина в купа. Ако ще го месите на ръка по-добре да е по-голяма за да има място и за брашното после. В хлебопекарната сипвам първо зехтина и после обогатената вода и накрая брашното.

Правил съм доста пъти и тесто, но варианта да сипя всичко на едно място и то да се джурка, да втасва и да звънне като е готово ми допада много повече.

Програмата за печене на пълнозърнест хляб е заредена, затваряме капака, цък старт и след 3ч и 35мин резултата е превъзходен. Перфектно стегнато хлебче с тегло почти 900гр. В този размер на хлебчето тънка филийка излиза към 60гр, нормална към 100г. При проведените експерименти с филиите 250гр изчезнаха рязко:)))

 

P&L

Травмите и страховете

Всеки човек има слабо място или слаби места. Слабите места всъщност са травмите с които се раждаме и които имаме задачата да преодолеем. Тези травми са различни, но и сходни защото ни причиняват емоционална болка ако бъдат докоснати. За да се предпазим от подобни удари се обграждаме с всевъзможни защити и пазим егото си всячески да не бъде засегнато. По този начин се развиват страхове, които колкото повече бягаме, толкова повече те стават по-големи. Всяко човешко същество е ранимо и има своите травми. За да се предпазим слагаме всевъзможни маски и отчаяно търсим начини да не допуснем контакт със същността ни от страх да не ни боли. Най-често се правим на по-силни отколкото сме, или се усмихваме се за да се престорим на на по-щастливи отколкото сме, или се стремим да демонстрираме по-голямо благополучие и благосъстояние отколкото всъщност имаме, или смятаме, че не заслужаваме повече от това, което имаме.

А истината е съвсем друга – всички ние сме завършени и перфектни, просто трябва да го осъзнаем и да се обикнем. Нямаме нужда от повече от това, което сме и което имаме или от оценката на околните. И колкото повече се обичаме себе си, толкова повече ще имаме и ще ни обичат и другите.

Разрушението и приемането

Много по-лесно е да направиш нещо разрушително, отколкото градивно, защото разрушението е свързано с отхвърлянето. А отхвърлянето е в пъти по-лесно от приемането. По-голямо съпротивление има да приемем най-вече себе си и след това другите, докато доста по-удобно за егото ни е да отхвърлим, да направим напук, да разрушим или да причиним болка, както на себе си, така и на другите. А ако се приемем не изпитваме гняв, не искаме да променяме другите, не ги обвиняваме заради състоянието или положението в което се намираме. Съответно не искаме да рушим нито себе си, нито другите, не искаме да мачкаме. Искаме да обичаме и да помагаме. И когато нещо ни бодне по слабото място, ние страдаме и изпитваме болка. Реагираме ли на болката започваме да рушим. Приемем ли болката, растем и ставаме по-състрадателни. Няма гняв, няма разруха. Има позитивно изграждане.

P&L

Първото каране до Златните мостове

До днес карането до Златните мостове на Витоша никога не е било цел – просто не съм си го и помислял. Но днес нещата се промениха.

Тръгнах на обичайното съботно каране с идея да повъртя малко нагоре и да се прибирам. Беше облачно и го даваха да вали следобяд. Именно заради времето условията бяха идеални. Облачно с много лек дъждец на моемнти и топличко – супер свежо. Съответно почти никакви ентусиасти и много малко автотуристи по пътя.

Запътих се леко аз нагоре по-точно в 11:17 си погледнах часовника преди подлеза на бул. България и бул. Гоце Делчев. Не бях много надъхан, по-скоро леко изморен от изминалата седмица и си викам въртя час и половина и се връщам, като си мисля че за това време ще съм стигнал максимум до Тихия кът.

Подминавайки резиденцията се замислих дали да не тръгна към Драгалевския манастир, но прецених че не ми се ходи натам и ако завали ще е шлякано и си продължих нагоре към Бояна. Към 11:50 бях на магазинчето на Скиорката, обичайната спирка за банани. Взех си четири банана, от които изядох един и продължих по пътя. На Магнолия се чувствах супер и си викам брей дотук никаква умора вече не чувствам и си продължих с лекота.

На Бялата вода, която всъщност е “Белята вода” (пише го горе на оригиналната чешма) реших, че няма да се включвам по пътеката, а ще продължа нагоре по шосето. Не ми се дундуркаше нещо по камъните. Като време не помня точно, но помня че беше минал малко под час. Там хапнах почти в движение още едно баначе и продължих.

След около 20 мин вече бях на Тихия кът. Ръмеше съвсем леко и си викам ще отида на беседката да поседна и да почина малко. Стигайки беседката осъзнах всъщност колко странна архитектура има тя – беседка кабрио с пейки само от едната и страна, от които имаше едно мини ъгълче, което не беше мокро. Спомних си, че зимата бяхме спирали там и нямаше къде да се седне защото имаше по половин метър сняг на пейките. Сместих се на сухото ъгълче и докато си хапвах овесените ядки се появиха мъж и жена, които също с учудване установиха, че беседката няма покрив. Жената вика даже “Бе тука нямаше ли и една друга беседка?”. Ми няма друга ама като е сухо не ти прави впечатление, че тази е малко по-нестандартна – нещо като пейка в парка с една летва над нея за покрив:)

Колкото и да е странна беседката в нея има табла с информация за животните в планината и карта на планината. Вече с пълно коремче прочетох спокойно за животните и се загледах в картата и осъзнах колко малка част всъщност съм изминал от маршрута на Обиколката на Витоша. Гледам, пак гледам. Ми то нищо – два завоя кажи речи. Викам си тая работа няма да стане така. Намерих дендрариума ми и той супер близко. Загледах се в Златните мостове – те изглеждаха мааалко по-причлино като разстояние в сравнение с обиколката. И се замислих да взема пък да пробвам да карам  дотам. Условията бяха оптимални – нито е студ, нито е жега и лееек дъждец, колкото за свежест. Според прогнозата порой не се очакваше, пък и да завали по-силно си викам кво толкова дъждобрани имам и горнище и долнище. Пускам се наобратно и готово.

Така тръгнах не много уверено и си викам да стигна до Дендрариума пък там ще видим. Незнам след колко време е било 15-20 мин предполагам (времето вече не ме интересуваше) вече бях на Дендрариума. Подминах и развълнуван продължих по пътя, по който с кола съм минавал доста пъти и сега за пръв път с колело. След Тихия кът нямаше други колоездачи вече нито нагоре нито надолу, ама и коли нямаше много и беше перфекно.

Доста по-скоро отколкото очаквах вече бях при последното пресичане на пътеката със шосето и там вече си казах ще станат нещата! Щом дотук стигнах ще стигна и до Златните колко му е – Екостационара (което незнам какво е всъщност), отбивката за х. Бели брези и съм там. Е разстоянието с кола и с колело е различно, но действително след още петнайсетина минути може би вече видях симпатичната дървена къщурка преди разклонението на пътя. Там вече усетих малко странна болка в бутовете – просто не ги бях натоварвал досега толкова. В 13:54 бях при чешмата в началото на пътекатата със стълбите.

Atanas Antonov

Отдъхвайки си вече си напълних кемълбега с вода, пийнах водица, изядох си последните два банана и бях най-щастливия човек на земята! Много ми беше кеф!

Atanas Antonov

Колкото е по-лошо времето, толкова по-хубаво е на Витоша. Опънах се на една суха пейка под един голям бор, полежах си малко докато асимилирам нещата и ми стана хладно и трябваше да се размърдам. Направих няколко снимки на колелото и ми идваше да въртя кръгчета от кеф. Замислих се дали да не продължа до Момина скала и да не се пусна оттам, но реших, че ще ми дойде наистина в повече. Бутовете вече ме наболваха сериозно и реших че няма смисъл да си развалям хубавите емоции.

Atanas Antonov

Както каза Камен Тончев, другия път съвсем полека първите 20-30 минути за загрявка и после без спиране до горе. Е може би не точно от другия път, но скоро и без паузи. Сега краката още ми парят.

За мен това беше голямо постижение, голяма психологическа бариера, която преодолях. Вече съм един от тези, които преди се чудех как успяват да издрапат до горе. За мен вече това не е табу. Откриват се нови хоризонти.

Успех утре, Камене! Вярваме в теб!!!